50. ИЗЯСНИЛО СЕ НЕБЕТО

Душата на българина

Изяснило се небето,
нашарила се земята
секакво цвете шарено,
повеке ружа алена
и бела лоза винена.
Милчо под лоза седеше
и мила Бога молеше:
- Боже-ле, мили Боже-ле,
ако се с Янка не земем,
кога се Янка годява,
аз болен да се поболя;
кога се Янка зажени,
аз да се с душа разделя;
кога си Янка венчават,
а мене да си изнасят;
по Янка свахи да пеят,
по мене сестри да плачат.
Както го рече, тъй стана:
кога се Янка годила,
Милчо се болен поболи;
кога се Янка зажени,
Милчо се с душа раздели;
Янка към черква водеха,
Милчо към черква носеха;
по Янка свахи пееха,
по Милчо сестри плачеха;
па се пред черква ставили.
Янка си дума девере:
- Девере, стари кумове!
Булка под було не дума,
азе ще ви продумам:
десна ми ръка пущете
със Милчо да се простиме,
че сме се много искали,
а пък се двама не зехме.
Не сетили се кумове,
десна и ръка пуснали,
със Милчо да се опростят.
Дорде се с Милчо простили,
Янка се с душа раздели.
Па двама ги закопали:
Янка турили пред черква,
Милчо турили зад черква.
Кога е било заранта,
на рани първи преливки -
Янки на гроба израсла
тая ми тънка топола,
Милчу на гроба бор зелен,
над черква върше срешнали,
сплели се та прегърнали.
Кой де ги виде - заплака.
Янкина майка рождена
със студена вода прелива,
Милчова майка мащеха
със врела вода прелива,
корени бору да суши.
Ала си борът не съхне,
а пуска корен под черква
да се с топола състави.
Кой де ги виде - заплака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.