49. ЛИБИХА СА, ЛЪГАХА СА

Душата на българина

Либиха са, лъгаха са
дор' две млади глупави,
със севда се либиха,
от севда са умрели.
На момата майка и
жално-милно плачеше:
- Широк гроба копайте,
наедно ги опейте,
в един гроб ги гудете!
На момъка майка му,
голяма душманка,
пуста некаилица,
каил не е станала,
жално-милно плачеше:
- Тесен гроба копайте,
до два гроба наспоред,
наедно ги опейте,
наспоред ги гудете!
До два гроба копали,
наедно ги опели,
наспоред ги гудили.
На момата на гроба
тънка елха израсла,
на момъка на гроба
зелен явор израсло -
корени си сведоха,
върхове си сплетоха.
На момата майка и
сустру-вечар хогяше,
корени им заравя,
върхове им преплита;
на момъка майка му,
голямата душманка,
пуста некаилница,
каил не е станала,
сутур-вечар хогяше,
корени им разравя,
върхове им разплита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.