Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
43. СЕДНАЛ ОВЧАР НА СТОЛОВАТ КАМЪК
Душата на българина
Седнал овчар на столоват камък,
че си кълне дене и години:
- Пусти останали мойте години,
че що беха толкози злочести!
Снощи стоях въз първото либе,
пък сутра ми бъклица довтаса,
кум да ида, либе да венчавам.
Венчах, венчах и често въздишах.
Кумица ми под було продума:
- Венчай, куме, често не въздишай,
че то не е от теб и от мене,
ами си е от старите хора:
твойта майка мене не рачеше,
пък моята - тебе ме не дава.
СбНУ 25, с. 128.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|