|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
42. ЛЮБЕ ТОДОРО, ТОДОРКЕ
Душата на българина
- Любе Тодоро, Тодорке,
що ми се сърдиш, любе-ле,
сърдиш се, не ми хуртоваш
с твоята уста медена,
нето ме, любе, погляваш
с твойте очи шарени?
- Любе Стояне, Стояне,
че къке да те погледна,
че къке да ти продума,
га ти си ходил, Стояне,
на друго село за друга,
от мене та по-хубава,
та по-болярско момиче?
- Любе Тодоро, Тодорке,
я не съм ходил, любе-ле,
за друга за по-хубава,
за по-болярско момиче,
яла съм ходил, любе-ле,
борба да се поборя
със царювите ливяни,
ливяни и пехливани.
Кога си тебе споменах,
девет ливяни потроших,
та девет майки разплаках
и девет млади невясти!
Мустафа паша, дн. Свиленград (СбНУ 25, 80).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|