|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
41. ГАНО-ЛЕ, ГАНКЕ МИЛОТО
Душата на българина
Гано-ле, Ганке милото,
милото, Ганке, драгото!
Снощи в Загорье замръкнах
при девет стада бегличики,
при деветмина чобанье.
Всички вечера вечерят,
мене не ми се вечеря.
Като ми на ум дойдеше
за тебе, Гано, за мене,
я стана, влега в ягнило,
та фана агне шарено,
шарено агне, пишено,
та го милувам, драгувам,
дано ми тъги разминат.
Колкото агне милувам,
още ми тъги припадат.
Ям' стана, влезна в ергеле,
та фана конче алено,
та се на конче одметна,
в полунощ в село да дойда,
та тебе, Ганке, да вида,
да ми тъгите разминат.
Лозенградско (Стоин-ИЗТр., № 1364).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|