Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
4. ЯНА СЕДИТ ВО ГРАДИНА
Душата на българина
Яна седит во градина,
во градина разградена,
обсадена ран босильок;
пред нея йе шарен гергеф,
на гергефот бел тестемел,
и си везит и си зборвит:
- Хай тестемел, бел тестемел,
и аз не знам на кого си -
дал' за младо ил' за старо.
Ако ми си ти за старо,
малу нешчо да отпарам;
ако ми си ти за младо,
ушче нешчо да привезам.
Я дочуло лудо младо,
йе фърлило злат' яболко,
я удрило по гърлото,
йе скършило кован гердан.
Охрид (Шапкарев, № 145).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|