36. КАНИ СЕ СЕЛО ДА БЕГА

Душата на българина

Кани се село да бега
от турци, от еничери,
Тодор Петканин думаше:
- Я кажи, либе, на ваште
във едно село да идем.
Тодоров баща отиде
в големо село Борован,
Петканин баща отиде
в големо село Кремена.
Стоян си стадо пасеше,
със тънка свирка свиреше,
свирката вътре говори:
- Сечко-месечко, мил братец!
Като ми грееш по цел свет,
грееш ли в село Кремена,
виждаш ли либе Петкана,
ходи ли, както ходеше,
пее ли, както пееше,
споменава ли ме в песните?
Месечко дума Тодору:
- Грея си в село Кремена,
виждам ти либе Петкана,
ходи си, както ходеше,
пее си, както пееше
и те в песните споменава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.