33. БЕЛИЛА Й НЕДА ДАРОВЕ

Душата на българина

Белила й Неда дарове
на тая бяла Дунава.
Вълко по брягом одеше,
бели шиленца пасеше,
че бяла Неда надфърля.
Неда му нищо не дума.
Вълко на Неда думаше:
- Недо-льо, либе-ле мое,
защо ми, Недо, не думаш
нашите думи със тебе
дето ги двама думайме?
На вятар ли са думани,
вятара ли ги занесе,
водата ли ги завлече?
Недаму тогив продума:
- Вълко-ле, либе-ле мое,
не са на вятар думани,
не ги вятара занесе,
не ги водата завлече.
Снощи за вода отидах,
че там заварих майка ти,
на геран вода вадеше,
корито дрехи переше.
Ази и реках добър ден,
а тя ми нищо не рече,
ами ми рече: "Недельо,
Недельо, лъжовнице-ле,
Недельо, тъжовнице-ле,
стига ми лъга момчето!
Моето й момче учано,
то знае книга голяма,
то знае кой ден какъв е,
то няма, Недо, да доде,
да доде, Недо, за тебе."
Вълко на Неда думаше:
- Не слушай, Недо, никого!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.