|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
31. СТОЙЧО СЕДИ НА ДЮГЕНЯ
Душата на българина
Стойчо седи на дюгеня,
на дюгеня бакалския,
шие-крои антерийки,
на момите салтамарки,
на булките полвидмети;
калпака му й над очите,
редом момите гледаше,
коя й мома най-хубава,
най-хубава, най-чернока.
Станка й мома най-хубава,
най-хубава, най-чернока.
- Станчице-ле, либовничке,
я ма либи, я ми кажи,
да не ходя луд за тебе,
а ти по-луда за мене.
Коня водя, пешак ходя,
зарад кого - зарад тебе;
хляб си нося, гладен ходя,
зарад кого - зарад тебе;
вода газя, жъден ходя,
зарад кого - пак за тебе!
Бердянски уезд, Украйна (Върбански, № 116).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|