|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
303. КОГА МАМА УМИРАШЕ
Душата на българина
Кога мама умираше,
а тя мене заръчаше:
низко либе да не либа,
нито низко, ни високо.
Че залибих пусто либе -
педя човек, лакът брада!
Шапката му три дни дълга,
три дни дълга, ден широка,
на средата протъкната,
с кола слама затъкната.
Аз отидох в градината,
там го найдох в латината,
че са бори с мравунците:
пусти мравки се отгоре,
а либето се отдолу.
Аз го узех в престилката,
занесох го вкъщи в къта -
фръкна искра изгори го.
Аз го турих под водника -
капна капка удави го.
Аз го турих в поличка -
Дойде мишка - одвлече го,
пратих котка - довлече го.
Каравелов-Лавров, с. 167, № 29.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|