300. ПЕСЕН НА БЪДНИКА

Душата на българина

- Ой те дръвце, право дръвце!
Де си расло толко тънко,
толко тънко та високо
Отговаря тънко дръвце:
- Ой те тебе, малка моме,
малка моме, кривоперке,
я съм расло тамо горе
на планина на рудина,
край езеро самовилско;
отсече ме вакъл овчар,
донесе ме да ме сади
край огнище, край трапези.
Я съм, моме, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земя,
лист ще листна дребен бисер,
цвет ще цъвна чисто сребро,
род ще рода сухо злато.
Слез-ще по мен млада Бога,
ще дарува добра дарба:
на момата дребен бисер,
на майката чисто сребро,
на бащата сухо злато,
сухо злато, пълна къща
със дечица, със агънца,
със теленца, със конченца,
със пчелици левокрилки.
Живот, здраве, веселия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.