|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
296. БАЯНЕ ЗА НЕЖИТ
Душата на българина
Червелниче, опалниче,
не черви са, не бружи са,
до-ще Нона баснарката,
с пета ще те притапка,
та щат болезни повена,
повена и порасна -
като цвете откаснато,
като сено откосено,
като риба отровена;
та щат са болезни разне,
като сестри по маже,
като брате по делба,
та щат оти в пусто горе,
в пусто горе талелейско,
дека петел не пее,
дека моми хоро не играат;
там има и да пиеш,
и да едеш.
У таа Мариа нема
ни да едеш, ни да пееш,
че е миром миросана,
кръстом кръстосана,
Богу предадена,
с темян прекадена.
Куманке, Дамяне,
дванаесе прястоле!
Това до ляк да доде,
да олекне, да облагне,
като майчино пресно млеко.
Софийско (СбНУ 11, с. 89).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|