292. ИМАЛА МАЙКА, ГЛЕДАЛА

Душата на българина

Имала майка, гледала
една дъщерка Янчица.
Откак се Янка родила,
мама си реч не върнала.
Сега са болна разболя;
мама и седи над сърце,
баща и седи над глава.
Пратил е Господ ангели
праведна Янка да земат,
в рай Божи да я отведат,
цветето да му препаша,
препаша още полива,
че му цветето повехна.
Слезли съ долу ангели
при Янка мома безгрешна,
ала не магот ангели
Янки душица да земат
от майчини и плачове,
от бащини и тъгове.
Па се ангели върнаха
и си на Бога думаха:
- Не можем, Боже, не можем,
не можем да си пристъпим
от майчини и плачове,
от бащини и тъгове!
Посея Господ ябълка,
до обед никна, поникна,
до пладне цъфна, завърза,
до икиндия узрея -
до три ми златни ябълки.
Самси ги Господ откъсна
и ангели ги подаде,
да ги на Янка занесат,
та па им Господ заръча
- Едната дайте мами и,
другата дайте татку и,
третята дайте на Янка:
Янка ще да се засмее,
майка и ще се зарадва,
навънка ще си излезе,
да си кахъри разтуши;
вие си Янки земете,
Янки безгрешна душица!
Ангели долу слязоха
със трите златни ябълки:
едната дават на майка,
другата дават на татка,
трекята дават на Янка.
Янка се тихо засмяла,
нейна се майка зарадва
и си навънка излезе,
да си тъгата разтуши.
Ангели тогаз пристъпат,
Янчици зимат душица
и я пред Бога занасят.
Самси я Господ посрешна
и я в рай Божи уведе,
цветице да му препраша.
Колко го Янка препраша,
толкози цвеке по цъфти,
по цъфти и се разлистя,
разлистя и разклонява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.