285. МАМА СИ ЯНКА РАНО БУДИЛА

Душата на българина

Мама си Янка рано будила,
Рано будила и наръчала:
- Я стани, стани, дъщерке Енке,
та си залюляй най-малко братче!
Янка й станала, залюляла го,
ем го люляла и му запяла:
- Нани ми, люлю, май-малко братче!
тая неделя във пъстри люлки,
я до неделя в нови носилки!
Де зачу мама клета Енчица,
та си Енчица люто прокълна:
- Да са ожениш, синко Енчице,
га риба пропей, мрамор продума!
Янки се тежка жалба нажали,
та влезе Янка в равна градинка,
та че си уви венче от ружа,
та че отиде на бял Дунава.
Стояла Янка и е слушала:
ни риба пее, ни мрамор дума!
Янки се тежка жалба нажали,
та че се хвърлила в бели Дунава.
Венчето плувна, Янка потъна,
и на венчето тихо говори:
- Я плувай, плувай, зелено венче,
та си изплувай майци в градинка,
та че и речи на мойта майка,
тя да не носи от Дунав вода,
да не изпие Янкини сълзи!
Я плувай, плувай, зелено венче,
та си изплувай тейно на двори,
та че си речи на моя баща,
той да не сече от Дунав пръти,
да не отсече Енкина снага!
Я плувай, плувай, зелено венче,
та си изплувай брайну в сараи,
та че си речи на моя брайно,
той да не коси от Дунав камъш,
да не окоси Енкина коса!
Я плувай, плувай, зелено венче,
та си изплувай у първо либе,
та че си кажи на първо либе,
че му се Янка млада ожени,
млада ожени за бял Дунава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.