282. ТОДОР НА БУЛЯ ДУМАШЕ

Душата на българина

Тодор на буля думаше:
- Бульо-льо, Михаилице,
я свикай, бульо, седянка,
сичкото село момите,
и Донка, твойта сестрица.
Ако ти вяра не хване,
верничко и се закълни.
Буля седянка свикала,
сичкото село момите,
сестра си Донка най вика:
- Ела ми, сестро, на тлъка!
- Не мога, сестро да дода
от драгинко ти Тодора,
че ма е Тодор залибил!
- Сестро-ле, Донке хубава,
ако й Драгинко у нази,
вярно да ти се закълна:
дорде петлите пропеят,
двете ми деца да умрат,
и мъничкото в люлката!
Па стана Донка, отиде,
та са хубаво премени,
забради бяло дюлбенче,
че на седянка отиде.
Що е седнала - запрела,
що е запрела - запяла,
лична е песня изпяла:
- Де са е чуло-видяло
две сестри - добри етърви,
два брата - два баджанака!
Дорде петлите пропеят,
двете и деца умрели,
и мъничкото в люлката -
че тя са верно закълна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.