281. ИВАН ИРИНКИ ДУМАШЕ

Душата на българина

Иван Иринки думаше:
- Дай ръка, либе, прощавай!
Аз щъ на Сливен да ида,
да згледвам моми сливенки,
сливенки, клицуфорчънки,
че съ сливенки работни,
че знаят пуста работа:
да тъкат пусти губери,
губери айнълиени,
с кенари турунджиени.
Иринка Ивану думаше:
- Въри, Иване, къде щеш,
либи, Иване, коя щеш,
земни, Иване, каква щеш,
за мене й Господ по-добър,
дано и аз не остана
със мойто кряпко ходене,
със мойто мъдро гледане,
със мойта хубост хубава,
със мойта пуста работа!
Със уста прошка ти давам,
ала със сърце не мога!
От сърце ще те прокълна:
Да даде Господ, Иванчо,
девет години да лежиш,
девет постелки да изгноиш,
и девет пръсти възглави!
Да тръгнеш, либе, да просиш,
на мойта къща да додеш!
Днеска Иванчо замина,
утре се сгоди Иринка.
Йева Иванчо да иде.
Като за туй се научи,
викна Иванчо да плаче:
- Клета му й душа проклета,
който се с либе шегува,
шегува да го не земе!
Как го Иринка проклела,
тъй го е клетва стигнала:
Иванчо се болен разболе,
та лежа девет години,
че изгнои девет постелки
и девет пъстри възглави -
голям сирмашлък постигна.
Че тръгна Иванчо да проси,
из къща в къща ходеше,
и у Иринкини отиде,
че си на порти похлопа,
като похлопа, повика:
- Иринке, ти чорбаджийке!
Ела ми порти отвори
и ме дарбица подари.
Иринка на двор седеше,
мъжко си дете държеше,
желти жълтици нижеше
и ситно-дребно маргаре,
че бръкна в куюн жобове,
извади желти жълтици,
че си Иванча подари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.