|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
279. ЩО МИ СЕ, МАМО, ЧЕРНЕЕ
Душата на българина
Що ми се, мамо, чернее
към Троянските могили,
дали са черни гарвани
Не било черни гарвани,
най било трима юнака,
тримата на кол набити,
на коли, се на желязни.
Сички огнили, окапали,
Стоян не гние, не капва,
той са от кола провикнал:
- Няма ли нейде някого
на мама хабер да стори,
да доде, под кол да седне,
дано ми душа излезе
Че мен ма мама прокълна,
като с хайдути излязъх:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!
Дано ва, синко, изловат,
на коли да ва набият,
когато ази да дода,
под кол на сянка да седна,
на Бога душа да дадеш!
Де й стоял Господ, та слушал,
до един на изловиха,
и на коли набиха;
сички огниха, окапаха,
моята мъка край няма.
Да доде мама, да доде,
дано ми душа излезе!
Сев. Добруджа (СбНУ 35, № 369).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|