|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
278. СТАРИЙ ЯНО, НОВИЙ ДЖЕЛЕПИНО
Душата на българина
Старий Яно, новий джелепино,
старий Яно със паша сборева:
- Жени сина, да ти дам девойка!
А Яно се токо чудом чуди,
дали пашу хатър да разтури,
или сину вера да промени.
Па се Яно сам себе досети:
болье сину вера да промени,
негли пашу хатър да разтури.
Събраха се китени сватове,
поведоха гиздава девойка.
Извикна се младий младоженя:
- Током' Бога, сремджио гидио!
Я застави та сремска кочия
та отвори врата и пенджери
да видиме защо дни губиме
дни губиме и конье мориме!
Послуша го семерджия-гидия,
та застави та сремска кочия,
и отвори врата и пенджери.
Що да видиш, море, що да чуеш -
светна мома като ясно слънце:
редици ю от злато плетени,
витици ю от сребро виени.
Хвана мома проклети уроци -
де застави и там йе умрела.
Извикна се младий младоженя:
- Прости мене, куме и старойке,
да си хокам китени сватове.
Събрале се китени сватове,
Сборува им младий младоженя:
- С копие ю гроба изкопайте,
с ножове ю дъски изделайте;
не копайте я в турски грабища,
ни у турски, нито у бугарски -
копайте я на цареви друми.
На глава ю трендафил садете,
на сърце ю извор изкопайте,
на нозе ю по два бели бора.
Ка повърват църна романати -
кое младо, китка да откине,
кое старо, под сенка да седне,
кое морно, водица да пийне!
София (Чолаков, 85).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|