|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
276. ИМАЛА МАМА, ИМАЛА
Душата на българина
Имала мама, имала
една дъщеря Марийка.
Расла Марийка, порасла,
станала мома голяма,
че я мама и ожени,
ала си рожба немала,
от сърце рожба родена.
Мама Марийки думаше:
- Марийке, мила на мама,
и туй ли да та науча
Я иди, мама, на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че земи бяло камъче,
че го хубаво накъпи,
в топли го нанки загъни,
в златни го люлки залюлей,
залюлей и му позапей:
- Нани ми, нани, камъче,
дано ми станеш детенце.
Марийка мама послуша,
отиде долу на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че си зе бяло камъче,
че го хубаво накъпа,
в топли го нанки загъна,
в златна го люлка залюля,
залюля и му позапя -
триста му песни изпяла:
- Нани ми, нани, камъче,
дано да станеш детенце!
Кът' го Марийка разгъна -
какво ми чудо станало:
камъче дете станало!
Че го Марийка кръстила
хубаво име Добринка.
Расна Добринка, порасна,
станала мома голяма,
мама и не я пущала
за вода, ни за говеда.
Мама и за вода отиде,
Добринка навън излезе.
Кът' я слънцето видяло,
три деня слънце греяло,
греяло, не захиждало.
Мама слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча
до пладне, слънце, да грееш,
отпладне да си залезеш,
че ми изгори-помори
старите баби у село,
младите булки в Романе,
дребни дечица в люлчици!
Слънчице дума мами си:
- Да знаеш, мамо, да знаеш,
каква си мома съгледах
на долна земя, долен свят!
Ако я, мамо, не зема,
аз няма, мамо, да грея,
както съм греял по-рано!
Мама слънчице думаше:
- Слънчице мило на мама,
де са е чуло-видяло
от земя, синко, на небе -
не може, синко, да стане!
Слънчице дума мами си:
- Майно-ле, стара майчице,
аз ща та, мамо, науча,
как да си земем тъз мома.
Утре е свети Гюргьовден,
златни ще люлки да пуснем,
сичките моми ша додат
за здраве да са люлеят
най-подир ш'доде Добринка
за здраве да са люлее -
и ний ще люлки да дигнем.
Казали и го сторили -
на убав ми ден Гюргьовден
златни са люлки пуснали.
Сичките моми идвали,
за здраве да са люлеят,
най-подир доде Добринка
за здраве да са люлее -
и люлки са са дигнали.
Откак Добринка дигнали,
от тогаз греят две слънца:
пролет ми грее Добринка,
лете ми грее слънчице.
Бяла черква (СбНУ 38, № 225).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|