274. МИЛЕН МИЛЕНИ ДУМАШЕ

Душата на българина

Милен Милени думаше:
- Либе Милено, Милено,
я как ми казват хората:
дене си млада невяста,
ноще си горска кошуда -
бяли ти поли се роса,
ситни ти зъби се трева.
А Милена му думаше:
- Либе Милене, Милене!
Не слушай, либе, хората,
хората ни съ душмане,
пред тебе думат за мене,
а пък пред мене за тебе -
на сговора ни завиждат.
Истина, либе, истина -
бели ми поли се роса,
ситни ми зъби се трева,
че рано заран подкара,
в нова градинка ювлезна,
цветето да си йобида -
поли ми станат се роса;
перце си лучец йоткъсна,
па си със зъби прегриза -
зъби ми станат се трева.
Я Милен си и думаше:
- Либе Милено, Милено!
Днес петък утре събота,
подрани рано зарана,
замеси бяло кисело,
опечи бяли кравае,
че щем да идем, да идем
у мила майка нагосе,
след девет години отвратки.
И Миленка го послуша,
та рани рано в събота,
замеси бяло кисело,
опече бели кравае,
па си тръгнале да идат
у мила майка нагоске,
след девет годин отвратки.
Вървеле що са вървеле,
минале поле широко,
настале гора зелена,
седнале да си починат.
Милен Миленки думаше:
- Либе Милено, Милено,
сега щеш, либе, да кажеш,
дали си млада невяста,
или си горска кошута;
ако ми, либе, не кажеш,
тука ща да те обеся!
А Милена му думаше:
- Либе Милене, Милене,
нали ма питаш да кажа,
да кажа, да та не лажа:
истина, либе, истина,
дене съм млада невяста,
ноще сам горска кошута;
ще идем, либе, у майка,
там има жени билерки,
та знаят билки секакви -
те ще ми, либе, лек найдат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.