|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
273. ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА
Душата на българина
Троица братя града градяха,
деня го градят, нощя се рони.
Троица братя сговор сториха:
чието любе най-рано дойде,
да ни донесе рана прогимка,
да го вградиме в бялата града.
Сяко си любе на любе каза.
Стойнино любе Стойни не каза,
а и заръча много работа.
Че стана Стойна рано по-рано,
сичко е Стойна рано свършила,
че си отнесе рана прогимка.
Га си я виде нейното любе,
ником уникна, сълзи порони.
Попитала го Стойна невяста:
- Защо ми плачеш, Стойнино любе
- Как да не плача, Стойно невясто:
пръстен ми падна в бялата града!
- Мълчи ми, мълчи, Стойнино любе,
рипна-ще Стойна, извади го ще.
кога ми рипна Стойна невяста,
кога ми рипна в бялата града,
Стойнини стрици, същи девере -
камен по камен, дърво по дърво,
та си вградиха Стойна невяста.
Ахърчелебийско, дн. кв. на Смолян (СбНУ 3, 78).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|