|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
272. ХУБАВА ЦВЯТО ТРЪНОВКО!
Душата на българина
Хубава Цвято тръновко!
Доде бе Цвята мънинка,
в село черкова нямаше,
отка се Цвята повдигна,
в село черкови градеха
Кою и Бою, два брата.
Подра си Цвята тръновка
бяла премяна да пере,
ката ден, ката събота
покрай черкови да ходи,
за вода да си налива,
дюлгерем да се присмива.
Кою на Бою думаше:
- Бою-ле, братец по-малък,
пряскокни в мала градина,
отсечи пръчка маслина,
та да премерим сянката
на тая Цвята тръновка.
Бою си Кою послуша,
прескокна в мала градина,
отскубна пръчка маслина,
на Цвята сянка премери,
та я в дувари загради,
да се дувари задържат.
В събота Цвята ходила
и в неделя е умряла.
Майци и гласи зачуха,
че си на Цвята думаше:
- С дюлгери шега не бива!
Ихтиманско (СбНУ 5, с. 31).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|