271. РАДО-ЛЬО, КЪРШИЛИЙКО-ЛЬО

Душата на българина

Радо-льо, Кършилийко-льо,
Радо-льо, та чула ли си,
отка съ чума зададе,
къде съ берат, Радо-льо,
кършилийските овчари,
пу кършилийски гирени:
де двама, Радо, де трима
Стоянувъна дружина,
дружина, Радо, мнозина,
мнозина, дор' деветина,
цървули им съ дудраха,
кърмило им съ довърши,
те няма кого да пратят
за овце кърмило да земи
и на овчари църули.
Идин си други думаха:
- Хайди Стояна да пратим -
и да го чума удари,
той няма мама да плачи,
ни ситра да го жалей,
и няма тейну да чърней.
И Стоян стана, отиде,
на девет врати повика,
на десетата отиде,
сама съ чума обади:
- Стоене, клето сирачи,
иди си, иди, Стоене,
чума сираче не зима,
ми къдя й твойта дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.