270. ПОДКАРАЛ СТОЯН ГОВЕДА

Душата на българина

Подкарал Стоян говеда,
на Влашко ще ги закара.
Среща му иде кочия,
в кочия мома девойка.
Стоян девойки думаше:
- Добра ти среща, девойко!
Девойка дума Стояну:
- Дал ти Бог добро, Стоене!
Аз не съм мома девойка,
ами съм черната чума:
дали ти фана дружина,
или да фана говеда
Стоян на чума думаше:
- Чумо-ле, черна чумке-ле,
недей ми фаща дружина:
дружина ми е събрана,
се отбор момци отбрани,
млого щът майки да плачат,
млого щът бащи да тъжат;
ами ми фани говеда,
самичък Стоян да тъжи.
Че ги й мория фанала:
тридни ги й дене морила,
от триста тринки остаха.
Чуди са Стоян, мае са,
че къде и тях да дене.
Пак са самичък раздуме,
че ги си Стоян подкара,
на манастир ги закара,
закара та ги хариза.
Че тръгна Стоян да с' иде.
Като през гора вървеше,
със тънка свирка свиреше.
Настана поле широко,
всряд поле елха висока;
Стоян под дърво поседна,
поседна да си почине.
Че му са дрямка додряма,
че легна Стоян, позаспа.
Че му са съня присъни;
девойка дума Стояну:
- Ставай, Стоене, че копай,
колкото държи елхата
и на елхата коренът,
ша найдеш казан имане -
нито го кола превозват,
нито го коне преносят.
Че стана Стоян, закопа,
колкото държи елхата,
и на елхата коренът -
изкопо казан с имане,
че са с имане набави,
колкото можа да носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.