269. ПРОВИКНАЛ СА Е НИКОЛА

Душата на българина

Провикнал са е Никола
от връх от Стара планина,
от Николова полугар,
от бейлишката поляна:
- Изпъждай, Минке, говеда,
студена вода да пият,
зелена трева да пасът.
Минка Никола думаше:
- Не мога, либе, да стана,
болна съм, либе, не мога,
глава ма боли, не видя,
да стана да ги изпъдя.
Снощи нанавън излязох,
пцетата да си нахраня,
портата да си затворя,
прелези да си затърня,
че ми са й сянка мярнало,
сянка ми каланфирова,
на каланфиря цветето,
на каловера листето.
То не бе сянка каланфирова,
тъзи би сянка випирска,
на моя, либе, Стояна.
Я иди, либе Никола,
на Стоянова равен гроб,
да видиш, либе Никола,
седи ли Стоян в гроба си,
или е випир излязал.
И Никола е отишел
на Стоянова равен гроб.
Стоян в гроба си стоеше,
бяло си книже държеше,
черно си слово четеше,
и Минка поменуваше:
- Изгорях, Минке, за тебе,
и черна земя под мене,
и бяла риза на мене;
до кога да ми не додеш,
до кога, либе, до кой ден?
Току туй Стоян издума,
и Никола се повърна.
Вървя Никола що вървя,
досред е пътя отишел,
срещу му иде вихрило,
след вихрилото носило,
и Минка на носилото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.