|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
262. ПОГОДИ МАМА КЕРАЦА
Душата на българина
Погоди мама Кераца
за хубавеца Никола.
Дорде я не бе годила,
бяла бе като лалица,
червена като ружица;
йотка я мама погоди,
тя стана жълта-зелена,
като пролетна коприва.
Мама Кераци думаше:
- Синко Керацо, Керацо!
Ако е грозен Никола,
мама да иде да върне;
ако е малко мената,
мама да иде да иска!
Кераца мами думаше:
- Мамо-ле, стара майчице!
Нито е грозен Никола,
нито е малка мената,
ами ма, мамо, змей либи.
Кога ми гривни придзвекат,
той си със мене играе;
кога ми гердан притропа,
той иска да ма удави.
Мама Кераци думаше:
- Синко Керацо, Керацо!
Кога си бъде довечеб,
ти да си змея изпиташ:
- Аз имама сестра по-малка,
по-малка, ем по-хубава,
нея я турчин залиби,
залиби и ще я земе -
знаеш ли билки разделки,
от турчин да я отделим?
Кога е било на вечер,
Кераца змея попита.
Змей на Кераца думаше:
- Керацо, либе хубаво,
стани ми рано в неделя,
изкарай сиви говеда,
че сбери треви секакви
от пътя от двете страни,
в ново ги гърне увари,
че ръси в къщи по двора,
саде в дръвника не ръси.
Както е казал, сторила.
Ръси Кераца де ръси -
най-много ръси в дръвника.
Змейно се викна-провикна:
- Керацо, либе Керацо!
Защо ма хитро изпита,
изпита та ма измами,
измами та ма пропъди
Каква си беше хубава,
каква си грозна станала!
СбНУ 14, 9.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|