261. ХОЙ МОРИ ТЕНКА КАЛИНО

Душата на българина

Хой мори тенка Калино,
Калино Мълешовенко!
Зададоха са, Калино,
до два ми темни облака:
един отгоре, Калино,
другия мари, отдолу.
Едина беше, Калино,
от Пирин стара планина,
другия, мари Калино,
от горе от Беласица.
Из облаците два змея,
два змея мамят Калина,
да си я нея измамят.
Дето ми беше, Калино,
от Пирин стара планина,
той хи даваше, Калино,
до маламено герданче;
дето ми беше, Калино,
от горе, от Беласица,
той хи даваше, Калино,
мъри тоз пръстен сребърен.
И на Калина говорят:
- Мар' хайде, хайде Калино,
на наша земя да идем,
наша е земя, Калино,
хубава и хлебородна,
дваж в годината женеме,
втора беритба береме,
трета коситба косиме!
Излъгала са Калина,
та по змеюве отишла.
Не е отишла Калина
на добра земя богата,
ами отишла Калина
у пусти гори високи,
на сухи големи грамади,
у мокри темни пещери.
Па е викнала Калина,
викнала и заплакала:
- Ой маю, мила майчице!
Къде си маю, маю-ле,
да си ма, маю, ти видиш,
да си ма жива оплачеш!
Я змей Калина миреше:
- Мар' мълчи, мари Калино,
немой ми, мари, ти плачеш!
я не те земам, Калино,
за алаинка, робинка,
ами та земам, Калино,
първо ми любе да бъдеш,
и ще та храня, Калино,
с печени руди агнета,
и ще та поя, Калино,
от самодивски кладенци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.