|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
26. УДОЛУ ИДАТ, МАЛЕ ЛЕ
Душата на българина
Удолу идат, мале ле,
ду две ми, до три сурии.
Суриите се мясаха,
овчарьето се не мясат.
Първата, мале, сурия,
дето най-напред вървеше,
тя бистра вода пиеше,
зелена трева пасеше.
Фтората, мамо, сурия,
дето по подир вървеше,
тя мътна вода пиеше,
кальена трева пасеше.
Трекята, мале, сурия,
дето най-подир вървеше,
за нея нищо немаше -
ни вода, мале, ни трева.
Така е, мале, така е,
кога се двама драговат,
драговат та се милноват,
та че роднина излягат
и се двамата не земат:
тяхната драгост и милност,
ми тя се не забуравя.
Дето се стигнат и срешнат,
и женени се драговат,
женени като лефтери.
Огън гори и гасне,
севдата гори, не гасне.
Малко Търновско, хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1402).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|