|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
256. ДЕТО СИ СЛЪНЦЕ ЗАСЯДА
Душата на българина
Дето си слънце засяда,
там има мома заспала,
на лошо място заспала,
на самодивско игрище,
на говедарско пладнило.
Спала е мома що спала,
като се от сън събуди,
при нея седят три моми,
три моми три самодиви.
Първа си отговаряше:
- Хайде да земем Мирянка
за самодивска попадя.
Втора си отговаряше:
- Как щем да земем Мирянка,
като е една у майка -
тя за син, тя за дъщеря?
Третя си отговаряше:
- И ние такваз търсиме,
дето е една на мама,
че ще мама ида плаче,
да плаче да ни весели
в понеделник на коритото,
вторник у мала градина,
в градина йоще на нива,
на нива йоще на лозе.
Че си Мирянки думаха:
- Я стани, стани, Мирянке,
стани си иди у вази,
че на мама си да кажеш,
дето ще те земеме
за самодивска попадя,
да доидеш на наш вилает,
да видиш що е хубаво:
не предем, Мирке, не тъчем,
ката ден с игри, с цигулки,
ката ден хоро играйме,
ката ден ядем и пием;
да ти се майка надума,
надума йоще нагледа.
Като си у тях отиде,
доде мами си изкаже,
тя се от душа отдели.
Раковски, Българска Старина, с. 153.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|