|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
253. ЗАЛЮЛЯЛА СА ДРАГАНКА
Душата на българина
Залюляла са Драганка
над тиха бяла Дунава,
на два сухаря прегнили.
Дунав Драгани думаше:
- Люлей са, руса Драгано,
ала са твърде не люлей,
че са сухари прегнили,
та щещ, Драгано, да паднеш
вав тиха бяла Дунава.
Драгана дума Дунаву:
- Дунаве, бели Дунаве,
доде петлите триж пяха,
колко гемийки минаха?
Дунав Драгани думаше:
- Четох ги, руса Драгано!
Доде петлите триж пяха,
триста гемийки минаха,
със триста бели ветрила;
най-подирната гемийка
малко я момче караше,
момчето свирка свиреше,
свирката дума думаше:
- Дружина, вярна сговорна,
казвайте, вярна дружино,
от де сте и от къде сте
Има ли някой, дружина,
от наши пусти велият,
дома армаган да пратя,
на двама братя по калпак,
на сестри по две махрами,
а па на майка ща пратя
ножче със черно чиренче -
в сърцето да са удари.
Да знае майка, да помни,
кога йе сина хранила,
хранила и отхранила,
и го йе мама пратила
на тиха бяла Дунава,
млад гемиджия да бъде,
беглишки гемий да кара,
дене сиромах и ноще
се по водата да ходи!
Каравелов-Лавров, с. 39.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|