250. ТРЪГНАЛИ МИ СЪ, ТРЪГНАЛИ

Душата на българина

Тръгнали ми съ, тръгнали
момчета млади търговци,
на дълга пътя да вървят,
във Куршум града голяма,
тежко имане да земат,
от малко млого да стигнат.
Ходили и се върнали;
от малко млого стигнали -
на хиляда петстотин,
на пеття стотин сто гроша.
Като се назад върнали,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат,
вода студена да пият.
Христо на Ангел думаше:
- Ангеле, кардаш Ангеле,
да станем, кардаш, да вървим,
тук не е място за нази -
тука е място хайдушко!
Дорде си Христо издума,
пушка се в гора префърли,
Ангел в сърцето удари.
Ангел му кърви течаха,
Език му тихо говори:
- Христо-льо, кардаш Христо-льо,
по-скоро конче възсядай,
иди си, кардаш, не седи,
и млого здраве занеси
на мойта млада невеста,
на мойте четри момчета!
Дорде си Ангел издума -
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.