239. МАМА СТОЯНА УГОВАРЯШЕ

Душата на българина

Мама Стояна уговаряше:
- Я стани, стани, сину Стоене,
че колата ти натоварени,
биволите ти у плет вързани,
със уста реват, със крака дерат,
със крака дерат черната земя,
със рога бият вити плетища.
Дружината ти вече тръгнали.
Три пъти, синко, хабер проваждат:
да върви Стоян млад керванджия,
млад керванджия, керванбашия!
Стоян мами си отговоряше:
- Ой ми та тебе, стара майко-ле,
я земи, мамо, китка ключове,
че иди, мамо, в долни земници,
отключи, мамо, маджар сандъци,
извади, мамо, витите гривни,
витите гривни, злати обеци,
да ги занеса на куенджия,
да си направя на биволите
на рогата им сребърни халки,
на хомота им сребърни жегли,
и да си излям сребърна свирка.
Мама му зела китка ключове,
че си отиде в долни земници,
че си отключи маджар сандъци,
че си извади витите гривни,
витите гривни, злати обеци.
Че ги занесъл Стоян керванджи,
че ги занесъл на куенджия,
че си направил на биволите,
на рогата им сребърни халки,
на хомота им сребърни жегли,
и си направил сребърна свирка.
Че си упрегнал руси биволи,
че си отиде керван да стига,
керван да стига, керван да води.
Че си премина село Крушево,
като вървеше свирка свиреше.
Че са излезли моми крушовки,
моми крушовки й булки крушовки,
Стояна гледат и си хортуват:
- Благатка, Боже, тъзика майка,
тъзика майка, с тогози синка,
пък по-благатка коя го земне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.