|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
238. ДАНЬО МАЙЦИ СИ РОМОНЬИ
Душата на българина
Даньо майци си ромоньи:
- Я ще ида, мале-ле,
с моите катер камили
ф Анадол полье широко,
тежка кирия да карам,
кирия жълта пченица.
- Сину Иване, Иване,
бре немой пуда, синьо-льо,
нафтам го кажат дальеко,
дальеко, сину, нездраво.
Иван майка си не слуша,
станали и са тръгнали.
Гато са на път вървели,
Тия съ каул правили:
- Кой кък се разболяеме,
поредом ще го гледаме.
Иван се больен разболье,
сички го наред гледаха,
кой по ден, кой по два деня,
брат му го гледа най-млого,
най-млого - цяла неделя.
И нему се е додьело,
додьело и умръзнало
братово млого гледанье,
и той го веке остави
под една черна търница.
Нищо при Даня немеше,
сам' едно черно гарванче -
с уста му вода носьеше,
с крилца му сенкя правьеше.
Даньо гарванче питаше:
- Пиленце, черно гарванче,
щу съм добро направил,
та си ме толкос пригляваш
- Знаеш ли, Даньо, помниш ли,
гат' бехте млади ергени,
вие на сватба пудахте
с вашите конье хранени,
аз бех от гнездо паднало,
та ме коньете тъптяха.
А пък ти сльезе от конче,
та ме на краят одмахна,
та си ме мама исхрани
и аз голямо пораснах.
- Гледай ме, гледай, гарванче,
дорде ми душа изльезе;
да ти са халал, гарванче,
моите ясни кръвтове!
Гюмюрджинско (Стоин-ИЗТр., № 814).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|