|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
237. ПРОВЪРВЯЛО СЕ БЕГЛИШКО СТАДО
Душата на българина
Провървяло се беглишко стадо,
беглишко стадо, беглик овчари,
към ямболските шарени чешми.
На чешми стоят до три робини.
Първа робиня котлите слага,
втора робиня вода налива,
трета робиня към стадо гледа,
към стадо гледа и сълзи рони.
Не я съгледа от нийде никой,
сал я съгледа коюн кехая.
- Ой леле варе, черна робиньо,
що стадо гледаш и сълзи рониш,
да не си нящо в стадо познало
А робиня му тохом говори:
- Че и аз имах един мил братец,
и той караше беглишко стадо,
нос заробиха черни татари.
Ази се казвам Минина Лалка.
Той я е земал коюн кехая,
облекли съ я със мъжки дрехи,
па и турили чифте пищови,
па я пред стадо нея пратили,
тя да си води беглишко стадо,
беглишко стадо за Цариграда.
Стоин-Песнопойка, № 21.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|