|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
234. ЗАДАЛИ МИ СЕ, ЗАДАЛИ
Душата на българина
Задали ми се, задали
до два ми тевни облака,
право към Сакар отиват,
към Сакар, към могилата,
към Стояново пладнище.
Стояновата майчица,
тя си низ двори ходеше,
бяли си ръки кършеше,
и дребно сълдзи ронеше,
хем се на Бога молеше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
забраняй, Боже, закриляй
воловарчета, говедарчета,
и моя сина Стояна,
че е едничък у майка
и питомничък у баща.
Де стоял Господ та слушал,
забранял, Господ, закрилял
воловарчета, говедарчета
и неин сина Стояна.
Мустафа паша, дн. Свиленград (СбНУ 25, 80).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|