|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
233. ЗАГРАДИ СТОЯН БАЧИЯ
Душата на българина
Загради Стоян бачия
на връх на Стара планина,
на Мургаш на зла полена.
Току я Стоян загради,
та па са болен разболе,
па лежа Стоян, па лежа
сичкото лето летовно.
Не зная Стоян Стояне,
ка са е стадо доило,
ка са е маскул зимало.
Сичко са поле пожало,
пожало и покосило.
Овчаре думат Стояну:
- Стояне, наша кехао!
Се са полето пожана
и ливадето покоси,
овчаре доле слезоха,
та ще и ние да слезем -
дали и тебе свалиме,
или та тука оставим
А Стоян им се молеше:
- Овчаре, мои другаре,
на овни званци свалете,
па леко стадо карайте,
да ви не чуя, не сета -
а мене тук оставете!
Орханийско (СбНУ 38, с. 79).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|