|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
232. ПОБЛЕЯЛО МИ АГЪНЦЕ
Душата на българина
Поблеяло ми агънце
на Стоянова кошара,
сутрина преди слънчице.
Като агънце поблея,
цялото стадо разблея.
Стоян агънци думаше:
- Агънце мило байново,
що ми тъй жално поблея,
та ми стадото разблея
Агънце дума Стояну:
- Три пъти стадо пребродих,
моята мама не видях -
дали я вълци грабнаха,
или се в чужди замеси
Стоян агънци думаше:
- Агънце мило байново,
нито я вълци грабнаха,
нито се в чужди замеси:
добра и цена дадоха,
та я банко ти продаде.
За тебе банко остави
дор девет майки сирици -
банко ще да те поддои,
хубаво да се насучеш.
Агънце дума байно си:
- Вълци ти яли сирици,
кога я няма майка ми,
кротичко да ми постои,
сладичко да се насуча.
Търновско (СбНУ 3, 83).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|