229. СТОЕНЕ СИНКО, СТОЕНЕ

Душата на българина

- Стоене синко, Стоене,
защо си мами нажален
Дали ти й стадо чамаво,
Или то псете бяс фана
- Майно-ле, стара майчице,
не ми е стадо чамаво,
нито ми псета бяс фана.
Снощи ми стадо рукнало
и ми псета лавнали,
ази излезох да видя:
зад моя, мамо, полугар
четири моми заклани,
четири моми годени,
със златни гривни на ръце,
с червени була на глава -
мене ще беда да бедат!
Дорде си Стоян издума,
ей и сеймени стигнаха,
опък му ръце вързаха,
право теглиха Никопол,
в никополската тъмница.
Три години лежа в тъмница -
никой при него не доде
сал му е майка ходила
и над тъмница плакала,
дорде тъмница прокапа.
- Тъмничарьо-ле, братко-ле,
дали съ буйни дъждове
или съ тежки снегове,
че ми тъмница прокапа,
та ми перчема намокри'
Тъмничар дума Стояну
- Нито съ буйни дъждове,
нито съ тежки снегове -
туй е, Стоене, майка ти,
три годин стана как плаче,
та е билото прогнило.
Стоян се майци обади:
- Майно-ле, стара майчице,
да даваш мило за драго,
та донес тука имане,
докарай вакли югичи,
меден ми кавал донеси.
Чула е майка Стояна,
сторила щото заръчал:
имане даде войводо,
кавала даде Стояну,
югичи на двор пуснала.
Стоян в тъмница засвири.
Усетили го югичи,
прагове с крака ровеха,
с рогове порти блъскаха,
при него да си отидат.
Ка ги съгледа войвода,
на тъмничаря думаше:
- Пуснете Стоян затворен,
че не е Стоян хайдутин,
най си е Стоян стар овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.