228. ЗАГРАДИ СТОЯН БАЧИЯ

Душата на българина

Загради Стоян бачия
на връх на Стара планина.
Мйка Стояну говори:
- Сине Стояне, Стояне,
не гради тамо бачия:
там има вълци глотници,
там има мечки мръсници,
там има върли хайдуци.
Стоян си майка не слуша,
нел' си загради бачия
на връх на Стара планина.
Мина се два дни и три дни,
Стоян си дома отиде,
та па си оди по двори
и коня води по себе,
и градом сълзи си рони,
и бели ръце си кърши.
Майка Стояну говори:
- Море Стояне, Стояне,
що одиш, синко Стояне,
по тия равни дворове,
та водиш коньо зеленко,
и градом сълдзи си рониш,
и бели ръце си кършиш
Стоян на майка говори:
- Мале-ле, мила майчице,
стадото ми си загуби,
еве го тридни тражиме,
неможе да го найдеме -
нема го, мале, та нема!
Майка Стояну говори:
- Не бой се, синко Стояне,
улезни ладни зевници,
земи си медни кавале,
па ойди, сине, па ойди,
отиди, синко Стояне,
на връх на Стара планина,
измешай трици, солчица,
извърни девет кърмила,
та па си, сине, засвири,
засвири с медни кавале,
та па помами Караджа,
и па помами Баладжа,
белица, руда рудица.
Они че тебе да чуя,
дека са да са, че чуя,
че чуя, та че да дойда,
стадото че ти доведа.
Стоян си майка послуша,
улесна ладни зевници,
вазе си медни кавале,
па си отиде млад Стоян
на връх на Стара планина.
Измеша трици, солчица,
извърна девет кърмила,
та па си Стоян засвири
със тия медни кавале
помами, Стоян, помами:
- Караджа още Баладжа,
Белице, руда рудице,
дека сте да сте - додете!
Далеко стадо отишло,
през Дунав дори у Влашко.
Ка си йе дочул Караджа,
Караджа и па Беладжа,
и тая руда рудица -
та са си стадо повели,
та си през Дунав минали,
па си е стадо бре дошло
у тая Стара планина.
Колко йе завел Караджа,
още толку йе па довел.
Кога йе стадо търчало,
булюци са се сблеяли,
триста са звънци дрънчали,
цела планина ечала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.