|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
226. КАРАДЖА ГОСТИ ДУДОХА
Душата на българина
Караджа гости дудоха,
гости Караджа сватове,
сватове още згледници.
Ели съ много, пили съ,
манджите ни им стигнали.
Че стана, стана Караджа,
възлези в горни ъгъли,
улуви башът овенът,
чи му главата извъртя,
извади ножче чиренче
да му главата отреже.
Ей че прудума овенът:
- Не мъ заклавай, Караджа,
ами заколи брата ми,
че той е увне глупаво,
не знае стадо да води.
Помниш ли още, Караджа,
когато беше размирну,
когато беглик збираха
Ти ми съ много моляше,
моляше още думаше:
- Тпру-тю ми, тпру-тю рогушке,
ако ми стадо преведеш,
рогцата ще ти позлатя,
крачката ще ти посребря.
Не ме закалвай, Караджа!
Сев. Добруджа (СбНУ 35).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|