214. СЛЪНЧИЦЕ, ПОБРАТИМЕ ЛЕ

Душата на българина

- Слънчице, побратиме ле,
ти като грееш високо,
високо, мошно широко,
та не виде ли, слънчице,
за мене мома в селото
- Видех я, видех Стояне;
каква я искаш, Стояне:
млого ли да е хубава,
млого ли да е имотна,
ли млого да е работна
- Не ща я да е хубава,
туку я искам, слънчице -
две сърца едно да станатъ:
каквото рече едното,
другото да му пристане.
- Знаем я, знаем Стояне,
ала е млого далече,
от нъва стана дунята;
ала се, Стояне, углави.
Хайде, Стояне, да подем,
та може да я заварим,
та ку не на главеване,
та баре на венчаване.
Зели съ та съ утишли,
та съ булката уткрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.