|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
206. ДОШЛЕ СЪ ТУРЦИ ЗАГОРЦИ
Душата на българина
Дошле съ турци загорци,
да карат моми в Загора,
Загора, пуста Руманя.
Синките моми отодят,
и Тиха ище да иде.
Мама на Тиха думаше:
- Не ходи, Тихо, в Загора,
че знаеш много да думаш,
да думаш, да са шегуваш,
загорци шега не знаят,
да думат, да са шегуват.
Тиха мама си думаше:
- Сал' сега, мамо, да ида,
гердана да си поднижа,
кожуха да си подшия,
сукманя да си подплатя -
че не щъ веке да ходя.
Тиха мама си не слуша,
ами в Загора отиде,
Загора, пуста Руманя,
на дюлюм жетва да женат.
Женала Тиха, Тихо-ле,
права са не изправяла,
на сноп ракойка да турне,
ни въже да си направи.
Веднаж са Тиха изправи
на сноп ракойка да турне,
и въже да си направи,
и нанадолу погледна.
Отдолу идат три турци,
трима емирски синове;
вред по йордите ходили,
и до Тиха е ред дошло.
Турци Ивану думаха:
- Иване, драгоманино!
Я да ни дадеш тъз мома,
тъз мома, люцка дъщеря,
тъз мома чернойоката,
тъз мома белоликата.
Иван им отговаряше:
- Че как са дава тъз мома,
тъз мома, люцка дъщеря
Тя е едничка у мама,
за сина и за дъщеря.
Турци Ивану думаха:
- Иване, драгоманино,
и ний тъквази търсиме,
дато е една у майка,
мама и да ни весели
в неделя коло цветето,
в понеделник кол' коритото,
във вторник рано на нива.
Разградско (Бончев, № 58).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|