204. ЗАЖНИ, РУЖО, ТЕБЕ ЛЕКА РАКА!

Душата на българина

- Зажни, Ружо, тебе лека рака!
Леко зажни, да йе леко лето,
Леко лето, като леко перо.
Запей, Ружо, ти си гласовита,
запей, Ружо, тебе блага дума:
леком пейеш, далеком се чуйе.
Сама Ружа насред поле била,
сама пела, сама отпевала.
Дочул я йе здравец низ горица,
па на Ружа тиом проговара:
- Попей, Ружо, да се натпеваме!
Ти си цвеке у мала градина
и се береш за моминска китка,
я съм цвеке у гора зелена
и сам цвеке нат сите цвекета.
Зиме раста под дебело снегье,
лете раста под дебеле сенкя.
Ако мине стадо със овчаре,
да погази здравец здраво цвеке,
размерише по цалата гора.
А Ружа му потиом говоре:
- Здрафчо, горчо, цвеке меризливо!
Здрафчо, горчо, на старци меришеш!
Като мене моми берат ли те,
като мене китка такнат ли те,
като мене винци вият ли те
Тизе растеш у хайдучка гора,
язе раста у орачка нива,
а повече в момина градина;
тебе газат кози и говеда,
мене кинат моми и невести;
меришат те старци и хайдуци,
а менека момци и девици.
Тизека си планинец горянец,
язека съм полянка девица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.