199. ПОХВАЛИЛ СЕ Е МЛАД СТОЯН

Душата на българина

Що ми йе мило и драго,
че е от царя по-голем,
по-голем и по-болерин -
направил къшке от алтън,
със алтънени диреци
и със сребърни мертеци,
с маламосани прозорци.
Чул царя, Стоян повика,
и Стоян стана, отиде.
- Защо ме викаш, царю-ле
Викам те, викам Стояне:
дедо ти ли бе хайдутин,
или баща ти ятако,
та стана толко болерин,
болерин и чорбаджия
Стоян на царя говори:
- Царю-ле, господарю-ле,
като ме питаш, ке кажа:
дедо ми не бе хайдутин,
нито баща ми ятако.
Даде ми Господ, царю-ле,
даде ми девет синове;
земах им девет орала,
и девет чифта биволи,
разорах поле широко,
насех го бела пченица,
даде го Господ та стана,
напълних до три хамбара.
Настана тая зла зима,
зла зима, скъпа година.
Първия хамбар за мене,
втория хамбар раздадох
вдовици и на сираци,
третия хамбар продадох.
Вървеха село Гьоктенци,
Гьоктепе и Сармашиково
и още Малко Търново -
по шиник жълти алтънье
за кило бела пченица.
От там си станах болерин,
болерин и чорбаджия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.