194. РАНО РАНИ МАРГИТА ДЕВОЙКЯ

Душата на българина

Рано рани Маргита девойкя,
рано рани на ден на Яневден,
рано рани у поле да иде,
у полето, у росно ливаге,
да набере цвеке меризливо,
да увие яневската китка.
Съгледа я овчар с крива гега,
па Маргити потиом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке,
доде дойда със кривата гега,
да ибия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потиом говире:
- Ей овчарко, шупливо сиренье!
Да бих язе таквия гледала,
язе бих ги пълн обор набрала.
Е че иде орач с криво рало,
па Маргити потиом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке,
да си земе мойо шарен остен,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потиом говоре:
- Ей орачко, ей кални навоща,
ей орачко, ей кални рамена,
да бих язе таквия гледала,
язе бих ги пълн обор набрала.
Ей че иде Илия тердзия,
па Маргити потиом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке,
да си земе мойо сребран аршин,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потиом говоре:
- Ей Илийо, Илийо тердзийо,
ей Илийо, ей пълна кесийо,
ти си арен, ти си ми прилика,
ти си арен, ти си цвеке мило,
цвеке мило, цвеке миризливо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.