|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
189. ПАСЪЛ Е ТАНЬО ШИЛЕТА
Душата на българина
Пасъл е Таньо шилета
по тия нови гробища,
па си е Таньо поседнал,
извадил меден кавалец,
па духна та си засвири.
А нещо му се пригласи
на този меден кавалец:
дали е мома хубава
от големата седенка,
или е вакло агънце
от големата сурия
Нито е вакло агънце
от големата сурия,
нито е мома хубава
от големата седенка,
но се е снаха Петкана
низ тия нови гробища;
тя си на Таньо говори:
- Брайно-ле Таньо шилегар,
ожени ли се бая ти,
найде ли либе прилика,
на лице да е прилика,
на сърце да е погода,
сговорна да е с комшии,
да гледа деца сираци'
А Таньо си и говори:
- Како-ле, тизе Петкано,
ожени си бай Яне,
найде си либе прилика,
на лице си е прилика,
на сърце си е погода,
сговорна си е с комшии,
ала децата не гледа.
Дигни се, како, дигни се,
Децата да си догледаш,
Да ги опереш, закърпиш,
Че ти са деца непрани,
Непрани, незакърпени.
Петкани из гроб продума:
- Гледай ги, браче, гледай ги,
ега ги, браче, догледаш,
че язе, браче, не мога,
тежка ме земя покрила,
лице ми плесен изеде,
очи ми змии изпиха,
сърце ми жаби пиеха,
в коси ми мишки матеха.
Своге (СбНУ 38, № 8).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|