188. ОСТАНА РАДА ВДОВИЦА

Душата на българина

Остана Рада вдовица
със седем дребни дечица -
едно от друго по-малки,
едно от друго по-ситни.
Седяла Рада жалила,
жалила девет години
и десетата подбрала.
Ради си веке дотегна -
жалби и сърце стискали,
тъги и душа облели.
Че стана Рада в събота,
извади Рада сир восък,
направи свещи восчани;
па влезе в нова градинка
и набра цвеке секакво,
накити свещи восчани,
че на гробища отиде,
па викна Рада, заплака,
заплака и занарежда:
- Стойчо-льо, първо венчило,
оздравя ли ти шарката,
шарката, сипаницата,
главата, Стойчо, сърцето
Знаеш ли, Стойчо, помниш ли,
как ма хубаво учеше:
- Моли са, Радке, на Бога,
да лежа и да оздравея,
вдовица да не оставаш,
че е вдовица най-лошо;
вдовица, Радо, прилича
на птиче на кукувиче -
кога го срещнат пилците,
добра му сряща не казват.
Стойчо се из гроб обади:
- Доста си, Радо, плакала,
че и мен веке дотегна
от твойте сълзи горещи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.