|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
187. КАЦНАЛА МИ Е КАЦНАЛА
Душата на българина
Кацнала ми е кацнала
една ми сива гълъбка
на Стоянови ъгъли,
ъгъли срещу яхъри,
я пък Стоян я пъдеше:
- Махни са, пъстра гълъбке,
махни са, не ми гугувай!
Мене ми стига, гълъбке,
ша стане девет години,
как ми й булката умряла,
че ми, гълъбке, остави
четири дребни дечица;
ко ги, гълъбке, закърпя,
не мога да ги опера,
ко ги, гълъбке, опера,
не мога да ги закърпя.
Гълъбка, пъстра гълъбка,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, моя пръвнино,
аз несъм пъстра гълъбка
ми най съм твойта невяста!
Мене ма Господ проводи
да ти, Стоене, обадя:
ожени са, бре Стоене,
земи си, а бре, къщница,
да ти децата опере,
опере, да ги закърпи,
да ти къщата събере!
Сев. Добруджа (СбНУ 35, № 342).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|