185. МАМИНА ЦВЕТО, МАМИНА

Душата на българина

Мамина Цвето, мамина,
мамино цвеке пролетно
цъвнало незавързало;
мамина вода студена,
мамина мила отмена -
кажи ми де да се дена
Хората, мамо, навсело,
а ти си из село излизаш.
Мамина каща длбока,
без комин, мамо, без пенджар -
от нигде дупка ни врата.
Мамини танки дарове
и тия нови премени,
премени, мамо, злочести!
Коги ти дари засновах,
а то ме, мамо, споходи
калугер с колугерица,
циганин с чрна циганка.
Я сам си, мамо, видела,
че това не е на добро,
че тия твои дарове
със сълзи ща ги обливам,
с плачове ща ги раздавам
на твои мили дружинки.
Я стани, мамо, я стани,
та си дружките посрешни,
че са ти дошли нагоске
с вощени свещи у ръце
и с китки зелен босильок,
та влезте в нова градинка,
в нова градинка моминска,
та цвеке да наберете,
вит венец да ти увият,
китки размесни накитат,
юбаво да те пременат
и танко да те йоплетат,
шевета да ти наредат,
венец на глава да турат,
и с песни да те изпратат,
че днес е веднъж за заман;
дано ми маки разнесат,
огньове да ми угаснат.
Сеги е пролет весела,
секи се радва и пее,
пилци са в гора запели,
в тоя ми гора зелена;
хората лежат под сенки,
а ти си в ковчаг легнала,
с бело платно се завила.
Я сам се, мамо, облекла
чрно до земя да носа
и живи жалби да жала,
със очи в земя да гледам,
доде ме земя прибере.
Моли се, мамо, на Бога,
по-скоро д' ида при тебе,
та дружки да ти не гледам
по хора и по кладенци,
по цръкви и по сборове,
по тия зимни седенки:
песни за тебе да пеят,
огньове да ми подклаждат.
Мамини слзи горещи,
дано да земя пробият,
гроб да ми, мамо, изроват,
жива в земята да влета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.