184. ЛЕЛЕ СЕСТРО, ТИ РУМЕНО

Душата на българина

Леле сестро, ти Румено,
леле сестро, измачено,
що ми стори ова чудо
Немой, сестро, не лути се,
уще еднаш опули се,
нещо да ми ти нарачам,
да йе кажеш на майка ни,
кога ке ми ти пречека.
Еве како ма йе речиш:
Добро утро, мила майко,
и бакни йе десна рака.
Да йе речиш: здраво-живо,
здраво-живо от Калина.
Калина йе много мачна
от свекърва и от мажа.
Мажот ми йе пияница,
и ми пцуе мъртви души.
На меана той преспива,
се що имаме, продаде,
сета кукя си соголи,
се го испи, го запусти;
сега сум я сиромашка.
Така, сестро, да йе кажиш
на моята жална майка.
Тая, сестро, да ме жалит,
и на Бога да се молит,
Господ и мен да ме умрит,
да не гледам ваквие маки.
За братета да йе кажиш,
за братета, за Спасета:
мошне ни ет прокопсано,
и чес голема си доби.
Набърго кай мене идит,
зета си за да го учит,
пияница да не бидит;
и мене гайрет ми дава,
дека много аз си жалам,
се едно Бога си молам,
Господ да му даит живот.
Ти се молам, мила сестро,
на майка ти да йе кажиш,
ако бидам аз по-жива,
спасета ке го оженам
от мошне богата кукя
и много лична девойка.
Ти се молам, сладка сестро,
немой нещо да издумиш,
се на майка да йе кажиш.
Леле, леле, аз сирота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.